Птичи истории

   По поречието на реката иде пролет. Шумотевицата е като приказливо поточе. Решиш ли да я  последваш ставаш пъстроперо, бъбриво птиче готово за пакости.
 Аз обичам да оставам наблизо и да гледам как цветовете израстват в стръкчета трева,          облачетата имат имена на момичета, а калните локви са огледалца на Слънчицето. А колкото    до птичетата... вече не зная, кой от тях са истинските, тези с перата или тези които сутрин се будят рошави.


Утрото е дете 
                                      На Верето и Дари 

Лъчисто утро. Цвъркота на кос.
Косите в дланите не се побират.
Разресвам слънце, връзвам абанос,
и тюркоази във очите ми се взират.
Събуждам две деца, а свят намирам
между целувките им сънен мед
с понпончета от смях жонглирам.
И мажа сутрешни закуски. С чай
от лайка, бъз и бабина душица.
А на прозореца почуква, кой?
Немирен кос, крадящ трошици.
Зората ластиче назаем иска
небето просва синя ризка.
А те по джапанки играят вън
и в шепички събират песни,
а тебеширените им врабчета
политат вътре в сърцето ми.

А като съм започнала да разказвам истории, у дома напоследък е много шумно,  иде пролет и не само децата ми обичат да подхвърчат из градината. Тази година там се настаниха шест пъстри фазана, които ежедневно ровят на компоста ми, а за преспиване са си избрали горния капак на колата на брат ми. Почнахме да им сипваме в купичка зрънца и те съвсем се нанесоха при нас, особено в мразовите дни.

Днешната ни работилница е много забавна и лесна и в нея участваха и няколко непораснали възрастни.  :)

За да си направите шарени пакостливи пилци е нужно:

1. бързосъхнеща DAS глина
2. рапиди 
3. инструменти за работа с пластелин
4. боички и четки

От глината изработихме съвсем лесни пиленца. Формата е без значение, може да имат крилца или да само като цилиндърчета. На малка поставчица от глина забодохме рапидките с главички надолу а острата част на горе. Брат ми се включи в детската работилница за да си изработи свое пиленце. 

Когато пиленцето е готово само се забожда на поставчицата и се оставя да съхне.
Снимах пиленцета докато са бели защото много ми харесаха. След ден обаче децата ги оцветиха с искрящи  боички и бъбривата компания начело с бухала заживяха на горната полица в хола ми.


Даренцето напоследък плете вълшебни полянки,  тази нейна рисунка ми послужи за фон на снимките. Така разжужано и усмихнато ми струва там, че се чудя дали наистина има такива местенца, които са пълни с чудновати цветя и аромат на пролет.
Шумен ден от мен и момичетата.