04 октомври 2012

Билки - цветове събрани в една шепа



    Тази година се върнах късно от България. Всички глухарчета бяха прецъфтели, а белите цветчета на бъза бяха малки плодчета. Мислех си, че съм изпуснала всички билки. Ония дето не събрах по Еньовден защото бях на Вършец с децата и чертаехме с цветен тебешир дама, или просто си отпочивахме. 
Разбира се това лято свърших много неща, прочетох купчина книги от старата ми детска библиотека. Извадих си няколко любими цитата от Дикенс, написах няколко стиха, и се видях с приятелките ми както едно време под звездното небе  на огромната ни вършечка тераса с разговори без тайни.   
И все пак когато се върнах знае, че съм изпуснала нещо... цялото лято в Чехия. Такова каквото от години наред съм свикнала. Зелено и маково, с аромат на окосена трева и вкус на касис. Него все пак него съпруга ми го беше обрал, и прибрал в фризера.
Само след седмица, обаче знаех, че онова което най-много ми липсвало е постоянните ми разходки за билки. В всяко стръкче има такава сила, уловена от слънцето и къпана от росата.

Сигурно сте чували за пришницата prunella vulgaris - мъничка билка която една мила приятелка ми каза - нея открих първа да продължава да цъфти дори и през август, след всичките пъти в които упорито косена през лятото. Събрах я й я изсуших... Тя идеална е за изприщени деца, било то екзема или пъпки от шарка. А така върлуваше точно като си пристигнахме. 

После видях, че има още жълт кантарион.
А за него толкова исках да ви разкажа една легенда, че нямах търпения да започна да пиша тази публикация. 

Когато разпънали Христос, Свети Йоан който във всичко следвал учителя си, стоял съкрушен под кръста. От раните на Спасителя накапали няколко капки кръв, долу под кръста имало малко нежно растение със жълти цветове. Свети Йоан, не познавал това цвете, но подтикнат от накапалата божия кръв събрал всички цветчета и направил от тях извлек. Този лек можел да лекувала всяка рана, а цвета му бил тъмно червен точно като кръвта. Из нашите ширини всички я наричат Йоаново олиo - Janův olej - a в България е познато като Кантарионово масло. 

За две бурканчета от кантарионовото масло ми беше нужно солидно количество кантарион. 
Когато берете такъв погледнете зелените листенца на слънце изглаждат ли вся едно са целите в дребни точици сте намерили точния вид. На неговите жълтите цветчета трябва да имат малки черни точки.  
Изсушената билка се накисва със зехтин в стъклен съд и се оставя на слънчево място поне 40 дена. След това се прецежда, течността която се получава е тъмна, червена и особено лековита .
През целия август не спирах да бера всичко което се изпречеше на пътя ми. Вързвах в малки китчици и изсушавах. 
Цариче само за мен. Действието му е направо удивително при проблеми с цикъла. Тук няма да се спирам в подробности, предполагам, че ако ви е интересно ще се разровите в повече.   
Върбовка дребноцвета  тя пък е идеална за проблеми с простата. Тези дни заминава за България. Ако не я познавате обаче, не се впускайте в безразборно събиране, лековит е само един вид на това растение и то в точно това с малките цветчета. Има такива които растат край реките и големината на билката е почти метър, с нея трябва да се внимава защото не е подходяща е токсична.
Списъка на всичко което в този кратичък срок събрах и изсуших е солиден. Някой неща си донесох от България. Като Маточнината, листа от дюля и билка Паричка с която се сдобих на Рожен. 
Тук си донабрах Мащерка, плодове от бъз, равнец, кантарион, бреза, невен, живовляк, киселец и разбира се това което ни донася есента. 
Есенните билки- глогинки, трънки и шипки. 





И макар, че изглежда вече твърде късно да съберете ценните даровете на природната аптека, мисля, че не всичко е загубено. 

При нас продължава да расте коприва, а тя е чудесна за уморителните зимни месеци. Пречиства и подсилва децата. 
От нея приготвих, спиртен извлек който е чудесен за косопад. Освен това сухата стрита коприва ползвам за подправка във всяка супа, вкуса й никак не променя храната, но пък силата добавя на качеството. 

Има още живовляк, идеален е като отхрачващо средство за кашлица, а сиропа се прави много лесно. Дори стига да се изсуши и при нужда после от шепа листа да се свари чай.  

Все още може да се сдобиете от някой пчелар с пчелен клей и да го настържете и разбиете в сто милилитра алкохол за да имате домашна клеева тинктура. 

И макар, че мащерката вече не цъфти, от стръковете й накиснати отново в алкохол се получава чудесно разтриващо и затоплящо средство за настинки и болки в кръста. 
 Листа от ягода, листа от малина, за зимния чай  все още могат да се намеря из планината. 

И все пак се връщам шипките, глогините и трънките те са толкова богати на витамин С и природни антиоксиданти в това число и фитохормони, че е жалко ако не им обърнете внимание. 

За догодина искам да си спретна един кратък наръчник домашно производство по билкарско  с рисунки и описания. Ако имам време ще му нужна помощта на някоя сръчковка която умее да прави картички за да ми помогне с някой виртуален урок по правене на оригинална неповторима книга. 

Искаше ми да ви напиша още много, но не зная дали тук е мястото за билкарските ми отклонения. За това скъпи гости и приятели, само ще подтикна да идете на някоя прекрасна разходка и да проверите сами, какво още има из вашите полета и гори.

 Всъщност твърдо вярвам, че тези чудесни растения са ни дадени не за да се лекуваме с тях, а да ги ползваме в ежедневната си кухня и така за да не се разболяваме.

Слънчев ден от мен, и бъдете здрави.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Добре дошли, по тихите пътеки към нашата градина. Всяко ваше посещение е повече от гостуване. Всеки ваш коментар е поздрав. Останете, разгледайте и се почуствайте като у дома... Защото всеки ден е вълшебство, и съм щастлива да го споделя точно сега, точно с вас.

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...